Новини - Вяра
Негово Високопреосвещенство Сливенският Митрополит Иоаникий отслужи Св. Литургия в храма „ Св. Николай Летни” в с. Жеравна
(Материал и фотография - сайт на Сливенската Света Митрополия - http://mitropolia.sliven.net) 
На 9 май честваме Деня на Европа и края на Втората световна война. На 9 май православната църква чества и едно друго не по-малко и важно за целия православен християнски свят събитие, посочва днес сайтът на Светата Сливенска Митрополия. Това събитие е Пренасяне мощите на Св. Николай Мирликийски Чудотворец от гр. Мира - Мала Азия в гр. Бари – Италия. 
През 1077 година гр. Мира е бил завладян от селджукските турци и, за да не бъдат поругани светите му мощи Светителят в съновидение разпоредил на един свещеник от гр. Бари да пренесе мощите му в своя град, където живеело компактно гръцко население. Това станало на 9 май, 1087 година. През 1139 година в гр. Бари е бил построен храм посветен на св. Николай, където и до днес се покоят благодатните мощи на великия древен светител. Този църковен празник в България е известен като „ Св. Николай Летни”.
За да отбележи празника Негово Високопреосвещенство Сливенският Митрополит Иоаникий отслужи Св. Литургия в храма „Св. Николай Летни” в с. Жеравна. Участие в светата Литургия вземаха и: иконом Димитър Сотиров, архиерейски наместник на Котелска духовна околия и енорийски свещеник на с. Жеравна; ставроф. Иконом Панайот Чакъров, архиерейски наместник на Ямболска духовна околия; архимандрит Димитрий Драганов от гр. Сунгурларе; иконом Ромил Ангелов от Айтос; иконом Петър Косев от Несебър и иеродякон Калист от Сливен. На клира сладкогласно пяха свещеник Димитър Илиев от Несебър и студент-богословът Панайот Сотиров от Котел. В края на светата Литургия Архиереят произнесе назидателно слово за празника и благослови десетките богомолци от селото и от различни краище на България дошли в Жеравна през почивните дни.
С. Жеравна е разположено в средния дял на Стара планина, близо до гр. Котел. Средната надморска височина е около 600 м., а най- високият връх в землището е „Разбойна” 1128 м. Селището се заселва през ХІІ век, а през ХVІІІ в. става голям църковно-просветен, занаятчийски и културен център. В селото има метох на Хилендарския манастир, запазен и до днес. Счита се , че именно там е направен преписа на „ История Славянобългарска” Жеравна е световноизвестен резерват и е сред стоте национални туристически обекти в България. Има легенда, че земите около Жеравна са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, която е била жена на султан Мурад, затова по негово време селото получава статут на свободно селище, освободено от данъци.
В Жеравна са родени известни личности от Възраждането като: Райно Попович, Тодор Икономов, Сава Филаретов, Васил Стоянов, Йордан Йовков и др.
Църквата ”Св. Николай Летни” е построена през 1834 година. Вкопана е в земята и представлява трикорабна базилика. Иконостасът и иконите са дело на резбари и иконописци от Тревненската школа, като най- известен е Иоаникий Папавитанов. Стенописите са дело на зографите Йордан Михайлович от Елена и Георги и Генчо от Трявна. В храма е подредена богата експозиция от икони, църковна утвар и каменна пластика, завършва материалът на mitropolia.sliven.net.
Следваща >