"LES CHATEAUX и техните графити" - статия под това заглавие, посветена на възможностите за винен туризъм в Сливен публикува bacchus.bg

 

 

  

Вътре в серия от прохладни, оформени с арки, тунели са наредени най-старите вина на избата и дълги маси, на които те могат да се дегустират. Прашните, покрити с плесен бутилки допълват атмосферата. Видът им обаче е и знак, че тази подземна съкровищница е била поизоставена и едва напоследък винопроизводителите в района на Сливен са започнали да осъзнават стойността на онова, което притежават.

Производството на вино в България датира почти от преди 3000 години - всъщност според някои историци траките, населявали българските земи, първи в света развили търговско винопроизводство. Виненият туризъм обаче е нова концепция в България. Сливенският регион с дългите си традиции в производството му едва започва да открива неговия потенциал.

 

Строенето на елегантни замъци, които поднасят добро вино и предлагат безплатни турове, е само първата стъпка. Виненият туризъм в Сливен се развива бавно поради много обстоятелства и липсата на нови съоръжения е само едно от тях. Информацията, която рекламира и насочва винените туристи към вече съществуващите места, е недостатъчна. Няма и сътрудничество между винарните за популяризирането на региона, нито пък са видими засега усилията в тази посока на сливенската община или местните туристически агенции. Все пак изглежда, че картината бавно започва да се променя.

Богатата история, съчетана с панорамните гледки и достъпните пътеки за планински преходи на Сините скали правят Сливен идеално място за винен туризъм. Само на 100 км от Черноморието, винарните в района могат да привличат на еднодневни екскурзии много от онези, за които лятната почивка не се изчерпва само със слънце и пясък.

"Черноморието не е България", казва Георги Жеков, мениджър по финансите и планирането на "Винекс Славянци", един от най-големите производители в района. Компанията му осъзнава потенциала за винен туризъм и според думите му има планове да стъпи на този пазар. "Туристите могат да се докоснат до провинцията и да опитат добро вино, казва той. Могат да видят една различна България."

За българските туристи повечето винарни са край пътя от София за Бургас и са лесно достъпни с кола.

Елка Михайлова, управител на "Сливен Турс", една от малкото туристически агенции за туризъм из района, казва, че интересът сред българите към винения туризъм се увеличава.

"Производството на вино е много важно за българската икономика и нейното съзряване. През последните две години българите започнаха да проявяват интерес, казва тя. И това е само началото."

  

В един топъл и слънчев съботен следобед през юни 20 белгийски туристи дегустират вино и обядват в дегустационната зала на Chateau Windy Hills. След това те обикалят винарната и снимат модерното оборудване и наредените покрай стените дъбови барици. "В Белгия знаем, че България прави добро вино, казва Ерик Камбиен. Не само френските вина могат да бъдат отлични." Всъщност това не е съвсем вярно. В Белгия, както и на много други места в Европа, българското вино е известно най-вече като "студентското евтино вино от 1980-те". Най-вероятно или посещението в България, или това в Windy Hills, е променило нагласите на тази група белгийци.

Открита през 2006 г., избата на Windy Hills е един от първите модели за винен туризъм в района. За разлика от големите фабрики на Сливен като Винпром "Карнобат", ВИНИ АД и "Домейн Бойар", които предимно произвеждат вино в големи количества и на сравнително ниски цени, Windy Hills е бутикова изба - прави малки партиди, набляга на качеството и продава по-скъпо.

"В България няма много изби като нашата", казва мениджърът Мариана Василева. В района на Сливен обаче вече са се появили и други.

По-рано през тази година още една бутикова винарна е започнала да привлича туристи - в Еленово, на около 45 км от Сливен. Подобно на Windy Hills, Soli Invicto на Едоардо Миролио предлага ресторант и хотел, престоят в които се съчетава с дегустиране на вино и обиколка на избата.

И някои от по-големите производители в района вече отчитат потенциала на винения туризъм. Те си дават сметка, че индустриалните гледки не окуражават посетителите, и търсят различни начини да навлязат на този нов пазар.

"Сис Индъстриз", която притежава един от най-големите винзаводи на България, Винпром "Карнобат", завършва последните детайли по своя нов проект, "Винарска изба Братя Минкови". На 50 км източно от Сливен, на основното шосе към Бургас, винарната, произвеждаща бранда Cycle ще бъде официално открита през септември, казва мениджърът Иван Иванов. "Компанията притежава голям винен завод и сега е време да отвори малка бутикова изба, където ще се правят специални, по-скъпи вина", обяснява той.

Мария Димитрова, помощник-управител на ВИНИ АД, казва, че нейната компания се готви също да се насочи към производството на бутикови вина. Планът включва трансформирането на една стара винарна в село Пъдарево, на около 45 км североизточно от Сливен, в изба за микровинификация - със зала с дъбови бъчви, малка линия за бутилиране, дегустационна зала, и накрая - с хотел.

Само няколко километра по пътя от Пъдарево "Винекс Славянци" има различни намерения. Според Георги Жеков компанията се готви да възстанови къща, която притежава в Сунгурларе. Вместо да строи бутикова изба, компанията ще предложи възможност за отсядане, дегустиране на вино и наемане на велосипеди, с които туристите да обикалят алеите, прокарани между лозята й.

"Някои компании се опитват да привлекат туристите вътре в избите си. Ние предпочитаме да им дадем достъп до природата, до лозята, тъй като нашата винарна е по-индустриална", казва Георги Жеков.

И ВИНИ АД, и "Винекс Славянци" очакват бъдещите им съоръжения да бъдат завършени след две до три години. И всичките винарни се надяват проектите им да получат финансова подкрепа от фондовете на Европейския съюз.

Но да се осигурят средства и да се построят съоръженията, за да се привлекат туристи, е само първата стъпка. Истинското предизвикателство, изглежда, за всички участници - от винопроизводителите до сливенската община и местните туристически агенции, е да обединят усилията си за развитието на винен туризъм.

Chateau Windy Hills е видимо отдалече, разположено на хълм на няколкостотин метра встрани от шосето София - Бургас. Въпреки това няма знаци, които да насочат евентуални посетители към избата. Бизнесът им засега, изглежда, е в ръцете на туроператори, с които са сключени договори, в реклама онлайн и в надеждата да се разчуе за тях.

Големите винарни също се борят да привлекат туристи. ВИНИ АД притежава подземните галерии?, които засега почти не употребява. "Домейн Бойар" има своя дегустационна зала пред завода си в покрайнините на града. Тя обаче не е отворена през уикендите, когато туристите е най-вероятно да се отбият, нито пък беше отворена в понеделник, въпреки че работното време на вратата обещаваше да е.

Представител на Винпром "Ямбол", още една от големите винарни на България, на 30 км от Сливен, трябваше да получи разрешение дори за да говори за усилията на компанията му да привлече винен туризъм.

През последните няколко години българската винена индустрия е съсредоточила усилия в засаждането на лозя и модернизирането на оборудването и методите си. Но тя все още е обременена от негативната си репутация на производител на лошокачествени, евтини вина. Виненият туризъм би помогнал да се промени имиджът на България и би подкрепил производителите в усилията им да правят и да продават добри вина, като направи връзка между чуждестранни и български винени любители с уникалния тероар и местните сортове грозде на България.

"Това е начин да покажем на хората новото лице на българската винена индустрия", казва Георги Жеков.

Съсредоточени върху производството, повечето големи винени компании като че оставят на заден план възможностите за привличане на туристи. Някои от тях обясняват политиката си с недостатъчния поток от евентуални туристи, но от друга страна, без усилия от тяхна страна ситуацията едва ли ще се промени.

"Възможностите за винен туризъм не са големи в момента", казва Мария Димитрова. "Това е страничен аспект на бизнеса. Но мисля, че всеки би могъл да направи нещо повече - и общината, и нашата компания."

Стоян Марков, директор на Икономическо развитие и европейски програми за Сливен, казва, че приготвя информационен туристически пакет на български и английски. Информацията, която трябва да е готова към края на тази година, ще обхваща освен възможностите за планински преходи градските музеи и галерии, също и местните винарни.

"Идеята ни е да привлечем различни видове туризъм в града", обяснява той. Картата на избите обаче вероятно ще е малко бедна - засега в района има само две-три заслужаващи внимание дегустационни зали за посещение. Все пак и това е добре като начало, особено като се има предвид, че предходните материали, отпечатани през 2007 г., почти не споменават винопроизводителите.

Стоян Марков казва, че е било доста трудно да събере информация, тъй като местните изби нямат колективна политика да популяризират винения туризъм в региона. Такова дългосрочно, общо виждане тепърва предстои да се оформи. И може да се окаже най-голямото изпитание пред винарните.

"Конкуренцията е жестока", отбелязва Мариана  Василева от Windy Hills преди да назове избата на Едоардо Миролио като друго място, където туристи биха могли да се отбият в района.

Колективната инициатива да се популяризира виненият туризъм около Сливен ще изисква винарите да престанат да се страхуват един от друг - много по-трудна задача от построяването на шата.

Те биха могли да почерпят опит от формулите на успеха в много винени райони по света. От Напа вали до Тоскана или Елзас-Лорен, съперничещи си изби са се обединили, за да популяризират виното на региона си. На много места се предлагат дори влакове или автобуси, които возят туристите из местността, спирайки за дегустация при различните производители. В тези случаи винарните са възнаградени за усилията си с предостатъчно бизнес.

Все пак конкуренцията на сливенските винопроизводители не са толкова останалите изби в района, колкото другите винени райони на България. За чуждестранните туристи например те се съревновават с доста познатия по света Мелник.

Някои от винарните имат интереси да изнасят вино и сътрудничеството им в тази връзка също би могло да им е полезно, тъй като продажбите на вино често са свързани с добрата репутация на апелацията или географския район повече, отколкото с тази на отделните производители.

Все пак изглежда, че някои производители в Сливен вече виждат ползата от сътрудничество помежду си.

"Помагаме си, защото в този бизнес е тежко. Наистина е трудно да рекламираш", казва Силвия Кючукова, мениджър продажби на Soli Invicto. "Например, ако имаме група в Еленово, те пробват нашите вина и остават около два часа, след това ги пращаме в Windy Hills - да дегустират и техните вина, да сравнят."

Някои други винарни с планове за бъдещето също изразяват интерес да работят заедно, щом имат готовност. Успехът на винения туризъм в Сливен може би зависи от това. Заедно те биха могли да си осигурят различно бъдеще от това на избата на ВИНИ АД - покрита с бурени и забравена.