Вестник "Труд" публикува интервю с кмета на Сливен и вицепрезидент на БФС Йордан Лечков, свързано с посещението на Йордан Лечков и Борислав Михайлов при премиера Бойко Борисов. RegionSliven предлагама на Вашето внимание текста на интервюто, без промени и съкращения.

Интервюто на Владимир Памуков от вестник "Труд" започва с кратко въведение: Йордан Лечков е от малкото фигури в държавата, които са си отвоювали привилегията да говорят винаги каквото мислят. Неговата възходяща кариера е трибуна, от която могат да се кажат много истини. Независимо от ситуация, опонент или проблем. Футболният герой от “САЩ'94” и настоящ кмет на Сливен инициира като първи вицепрезидент на БФС срещата с премиера Бойко Борисов по темата “Държава и футбол”, която става повод за разговор с “Труд”.

- По-голям оптимист ли сте за футбола ни след срещата с премиера Бойко Борисов, г-н Лечков?

- Да, и то не само защото по природа съм позитивно настроен. И винаги съм защитавал, дори и с юмруци, тезата, че българите сме кадърен народ и не трябва да се подценяваме.

- Това за юмруците е буквално, нали?

- Е, знаете го оня случай, когато едно скандинавско кюфте обиди България и се наложи да му показвам, че в Сливен имаме традиции и в бокса. Беше в съблекалнята на “Хамбургер” по времето, когато още не бях почнал да командвам. (Смее се, но нещата са сериозни и верни - б. а.)

- Добре - без стари истории. Какво се договорихте с премиера - вие и президентът на БФС Борислав Михайлов?

- Няма да минем без стари истории. Ако не бяха те, аз нямаше да отида на срещата с Бойко Борисов. Защото знам, че нещата не стават така - отиваш, казваш и ти обещават. А в България често обещанието не е като завещанието.

- Тогава защо сте оптимист след срещата в Министерския съвет?

- Защото с Бойко Борисов сме обсъждали десетки пъти проблемите на футбола и това, което държавата трябва да направи. Коментирали сме как е по света, какви са нашите особености. Премиерът е играл шоумачове с нас, четвъртите в света, и е наясно къде българският футбол го стяга обувката. И дойде време Генерала да изкомандва и за маневри по нашето крило. Разбира се, всичко няма да стане от днес за утре, но той още пред нас даде разпореждания на няколко министерства и вече се работи по въпросите с определени от него срокове.

- Нещо по-конкретно?

- Много държах да сме реалисти и да очертаем приоритетите си, а не като гладни кучета да вием: “Дай, дай, дай”. Всеки иска пари днес, а швейцарските банки, както знаем, са другаде. Затова започнахме с молба за вид индиректна помощ. Става въпрос за охраната на мачовете, за медицинските прегледи, за аматьорския футбол. Добре ще е да получим някои облекчения и намирам за нормално от министерствата на здравеопазването, вътрешните работи и образованието да ни съдействат. Ние също можем да намерим форми да им се реваншираме при техни инциативи. Всичко е въпрос на контакт, разбиране и намиране на оптималната форма на съжителство в обществото.

- Какво е развитието по вече прословутата база на националния отбор?

- Реституционните проблеми на територията на Националната спортна академия вкарват проекта в някакъв лабиринт. Затова и началото замръзна на първа копка. Премиерът обеща в най-кратък срок да имаме конкретен отговор дали на този терен може да се строи или ще търсим друг вариант около резиденция “Бояна”.

- Какво да очакват българските клубове като помощ от държавата?

- Отговора на този въпрос мога да започна с оня виц, дето един всяка седмица искал Божия помощ, за да спечели голямата печалба от тотото. И накрая на Господ му писнало и му казал поне да си пусне фиша, като иска. И с футболните ни клубове е така. Призовавам ги за пореден път да напишат от какво имат нужда и как виждат начините да го постигнат. Да представят проект за стадионите, за осветлението, за терените. Да има искания, но и гаранции. Да има план, стратегия. А не някаква бакалска сметка. Времето налага европейски подходи и футболът ни трябва да се модернизира и да влезе в еврорамката. Затова и подминавах с пренебрежителна усмивка опитите да ме критикуват, че навремето и държавата ни помогнала за ремонта на спортната база в Сливен. Когато нашият град кандидатства за партньорство с държавата и за европроекти в различни социални области, естествено не подминахме и спорта. А той също е стока от първа необходимост.

- За финал на разговора да ви върнем към националния отбор на България. Изглежда само вие от факторите в българския футбол не спестявате истината на звездите от първия ни тим. Не се ли притеснявате, че ще ви се обидят?

- Аз съм им началник и имам право да ги критикувам. Правя го заради феновете, които заслужават България да има, ако не световен отбор, то поне биткаджийски отбор. Може да падаме, но да пускаме кръв, а не да играят умиращия лебед. И то лошо да го играят. Затова ги критикувам и да ви призная - така искам да ги провокирам. Да се докажат, да покажат зъби, да покажат на Лечков и всички свои критици, че ги бива.

- А вашият “Сливен” какво ще доказва тази година в “А” група?

- Както досега - че работим правилно и за столичните грандове. Продадохме това лято четирима на ЦСКА. Догодина “Левски” са добре дошли. Ще докажем, че когато има добра база и кадърни кадри, в България могат да се отглеждат класни футболисти.