Новини - Култура и образование
Конференцията Конференцията "Българският периодичен печат през Възраждането" се организира от Регионалния исторически музей в Сливен с подкрепата на Института по история на БАН, Дирекция „Музеи, галерии и изобразителни изкуства” в Министерство на културата и Община Сливен, съобщава Агенция Сливен.
В големия национален форум участват видни научни дейци, музейни работници, историци, изследователи, журналисти. Над 70 са докладите и съобщенията, които ще бъдат представени в рамките на два дни, уточнява информацията на Агенция Сливен.
Голямата идея е да се види как обществените явления, историческите процеси, личностите на Възраждането са поректирани по страниците на периодичния печат и обратно - как журналистиката е повлияла върху тях.
След пленарните доклади работата на конференцията продължи в две секции: "Създатели, полемики" и "Извор за поселищната история".
В приветственото си слово при откриването на форума Сливенският митрополит Иоаникий подчерта ролята на Сливен в националното самоосъзнаване на българите през Възраждането, нуждата от ново и живо историческо познание за делото и каузите на българските възрожденски дейци, потребността от интелектуални устои и еднопосочни усилия за съхраняване на вярата, морала, държавността и националните ни хоризонти днес. Владиката цитира думите на пророк Исая: "Горко на този, който злото нарича добро, доброто зло; тъмнината вижда за светлина, а светлината за тъмнина; горчивото приема за сладко, а сладкото за горчиво." "Това е невъзможно за просветения, за знаещия", изтъкна митрополит Иоаникий.
В изказването си при откриването на конференцията областният управител Марин Кавръков открои мисията на възрожденските ни журналисти за духовното съзряване на нацията:
"Първите български издатели, печетери и журналисти обединяват у себе си и трите неща: те са и апостоли, и интелектуалци- хора, които имат какво да кажат на обществото, и издатели. И прави впечатление, че на много от първите български вестници няма цена! те не се продават. Издателят намира средствада издае вестника, а вестника се разпространява безвъзмездно. В този смисъл вестниците са били един интелектуален кръг, интелектуално общество, в което са се формирали идеи. И тези идеи посредством печата са стигали до хората. В този смисъл възрожденският периодичен печат е квинтесенция на материален резултат и интелектиулна дейност. От този поглед, от миналото към нашето съвремие, ми прави силно впечатление и ме притеснява една фраза на наш съвременник, издател, който казва: "Аз правя вестник не да се чете, а да се продава." На всички вестници вече има цена. Издателската дейност, периодичния печат станаха бизнес. И в това има все повече бизнес и все по-малко интелектуален продукт. Вестниците са търгавски дружества, а не интелектуални средища."
Кавръков очерта и още една насока за дискусия на конференцията - съдбата на българския периодичен печат в ерата на информационното общество.
Научната конференция "Българският периодичен печат през Възраждането" е посветена на паметта на изтъкнатия български историк професор Крумка Шарова.
Изказванията пред форума на областния управител Марин Кавръков и Негово Високопреосвещенство митрополит Иоаникий можете да чуете от прикачените аудиофайлове на сайта на Агенция Сливен:
< Предишна   Следваща >

Последна промяна ( Четвъртък, 08 Октомври 2009 07:55 )