Изложба "Тишината на старите къщи" на сливенската художничка Дора Куршумова се открива днес в Жеравна.

Свалете от тук каталог с картините от изложбата.

Дора Куршумова е родена на 07.09.1962 г. в гр.Стара Загора.
Магистър по икономика. Живее в гр.Сливен.
Рисуването е начинът по който се зарежда със сили за да работи иначе в сухата сфера на икономиката, като данъчен консултант за частния бизнес.
Член е на Дружество на художниците в гр. Сливен.
Работи в областта на живописта с маслени бои, и по – рядко срещаната техника – акрилни бои върху восъчен батик.
Самостоятелни изложби:
Май 2002 . – „КДК „ Сливен
Август 2004 - Община Варна
Ноември 2004 –Галерия”МАЙ” Сливен „В света на предсказанията”
Ноември 2005 – Ямбол
Декември 2005 - Галерия”МАЙ” - Сливен - „Стъпките на времето”
Септември 2006 - Галерия”МАЙ - ”Сливен - ”Пъстри сенки”
Октомври 2006 - Русенска художествена галерия - ”Кръстопътища”
Септември 2007 – Галерия ”МАЙ” - Сливен - „Кръстовден”
Септември 2008 - Галерия „МАЙ” – Сливен - ”Полети над кръстопът”
Март 2009 - Шуменска художествена галерия - ”Спомени от Шумен”

Марин Подмолов за Дора Куршумова: Тенора Марио Ланца беше казал „Аз не съм певец, който рисува, а художник, който пее.” Подарих на Куршумова този девиз и тя смело може да каже: „Аз не съм икономист, който рисува, а художник, който има счетоводна къща”. Преди да кажа няколко думи за творчеството и, искам да поговоря за статуса и на художник. През последните 40 години бях свидетел на всякакви наивни провинциални боричкания – академици срещу самодейци, софийски възпитаници на академията срещу търновски, млади срещу стари и други. Отношението ми винаги е било на толерантност спрямо всички и винаги съм мислил, че такива противоречия са избиване на скрити комплекси. По тези схеми Пол Гоген, Ван Гог, по-късно Пикасо и Ренато Готузо биха попаднали в графата на самодейците, а как би ми се искало да имам по една картина на всеки един от тях или поне да чиракувам при някой от тях. И нека кажа моето мнение: никой не може да научи никого да прави живопис, да пише стихове или романи, ако не го носи в себе си. В Художествената академия се нагледах на самодейци, а в живота срещнах таланти, който се бяха разминали с академията. Ще спестя техните имена, защото се страхувам правейки им комплимент, че мога да ги обидя.
Познавам живописта на Дора Куршумова от първите и стъпки, от първата и самостоятелна изложба в КДК. Винаги съм имал привилегията да и казвам кои са най-добрите и работи, а това в известен смисъл не е трудно и е приятно. Преди време се занимавах с педагогика и разбрах, че най-важното нещо за учителя е да намери начин да мотивира учениците си и да им помогне, да покажат най-доброто от себе си и истинската си същност. Ако обучаваш „тенор” в живописта трябва да разбереш, че е „тенор” и да не го измъчваш с „басови партии”. Още си спомням една есенна картина от първата и изложба, в която имаше настроение и стоеше модерно и авторски, напомняше по малко на Сюра и по малко на Моне, не като изразни средства, а като внушение. От последната и изложба ще запомня творбите и „Кръстов ден” и „Въжена стълба”. В изложбата си тя набляга на теми, свързани с българските обичаи и празници. Това е похвално!
По принцип думата „художник” произхожда от латинското „худо”, което значи знаещ, можещ, затова „художник” се употребява в по-широк смисъл. А Дора е можещ и знаещ човек. Тя притежава завидна организираност и се занимава едновременно с много и разнородни неща и с всички тях се справя перфектно.
Пожелавам и успех във всички нейни начинания!