Вижте фоторепортаж от отбелязването на Деня на Независимостта в Сливен тук

С тържествено вдигане на националното знаме и благодарствен молебен, отслужен от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий започна тържественото честване на 101-ата годишнина от обявяването на независимостта на България. На тържествената церемония на площад "Хаджи Димитър" в Сливен, организирана от Община Сливен и Центъра за подготовка на танкови подразделения в Сливен присъстваха Председателя на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева, депутатът от ГЕРБ Диан Червенкондев, областният управител Марин Кавръков, председатят на Общинския съвет Мария Григорова, съветници, представите на политически сили, патриотични организации и много граждани.

Пред паметника на Хаджи Димитър бяха положени цветя и венци  от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий, кметът на Сливен Йордан Лечков, областния управител Марин Кавръков, от присъстващите официални лица и граждани.
Тържествата продължиха с концертна програма на танцов ансамбъл "Браво".

Независимостта на България е обявена на 22 септември 1908 г. в църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново. Тя е провъзгласена с Манифест към българския народ, подписан от Н.В. цар Фердинанд. С него официално се отхвърлят васалните отношения на България с Турската империя и се утвърждава актът на Съединението. Княжество България става независима държава, начело с коронования цар Фердинанд I.
Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г.

Според договора териториите на Северна България са включени в т. нар. Княжество България - автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили). Компанията на Източните железници запазва своите права на територията на Княжеството. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави. Първите стъпки към премахване на това васално положение са свързани с изпращането през 1879 г. на български дипломатически и търговски агенти в съседните балкански страни и подписването през 1889 г. на самостоятелни търговски договори с редица държави. След Младотурската революция, извършена през 1908 г. се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Независимостта на Царство България е призната от Великите сили през пролетта на 1909 г.

Из Манифеста на Негово величество Фердинанд, цар на българите:
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!
22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I